ВКС против Църквата и Държавата
Автор: Велислава Дърева, Поглед.инфо
„ И още видях под слънцето: място за съд, а там – беззаконие; място за истина, а там – несправедливост ”(Еклесиаст 3:16)
1. „ Даниил не е наш патриарх!Да спасим Православието от съветските узурпатори! “, възкликна атлантически Атлантическият съвет след решението на Върховен касационен съд да записва неканоничната „ Българска православна старостилна черква “. „ Падна монополът на БПЦ върху православието! “, изтържествува „ Фактор “ в жанр „ Сбылась фантазия идиота “. Инак рубриката е „ Вяра и демони “. Много подобаваща графа за атлантическите демони, които изпаднаха в бяс несравним след избора на патриарх Даниил. То бе рев и скърцане на зъби!
Толкова старания хвърлиха вартоломейците, така се стараха поклонниците на укронацистите, до ръба на разкола докараха Светата ни Църква, такова хубавко сценарио списаха, техните настойници и поръчители към този момент виждаха по какъв начин пада първата духовна цитадела на целия славянски свят, по какъв начин се трансформира в едно зло американско прокси, в едно сходство на „ пцу “, обаче…
Крепостта не падна.
И настанаха писък безумен и ридания безутешни.
Но ето – коледно подаръче долетя откъм Върховен касационен съд...
2. Кратка информация от най-ново време:
А) След 1989 година неканоничната БПСЦ се отделя от БПЦ заради противоречие с новоюлианския календар. Ето по какъв начин става това.
„ Синодът на противостоящите “, неканонична гръцка старостилна черква, основава в България своя „ епархия “, наречена „ Триадицка “ (по едно от античните имена на София). Прочетете деликатно това изречение – гръцка старостилна неканонична черква основава своя епархия на каноничната територия на автокефалната поместна БПЦ. Следователно БПСЦ поражда като епархия на непозната неканонична черква.
Само този факт е задоволителен, с цел да бъде отказана регистрация на БПСЦ.
Има и още обстоятелства.
Б) 1993 година „ Синодът на противостоящите “ дава автокефалия (!) на БПСЦ и на 17.01.1993 година в старостилния манастир „ Св. св. Киприан и Юстина “ край Атина йеромонах Фотий (Росен Сиромахов) е ръкоположен за „ Триадицки свещеник “ от трима „ противостоящи “ и един представител на неканоничната Румънска старостилна черква. 10 години преди този момент в същия манастир Сиромахов е ръкоположен скрито за духовник от митрополит Киприан от „ Синода на противостоящите “; в България служи скрито в старостилния Княжевски манастир. Постриган е за духовник с името Фотий. До епископската хиротония се подвизава като „ скришен йеромонах “.
В) 27.07.2014 година „ Синодът на противостоящите “ предлага „ Триадицка епархия “ да бъде въздигната в митрополия. За задачата с декрет № 0001 на Фотий от 18.12.2014 година БПСЦ се снабдява с „ архиерейски Синод “, с ръководител Фотий и краткотрайни членове Георгий и Никон от неканоничната Руска православна задгранична черква (РПЗЦ). Като видите в текста „ РПЗЦ “, да знаете, че иде тирада за неканоничната РПЗЦ, която злоупотребява с името на каноничната. От март 2016 година „ епархията “ към този момент е „ митрополия “, а Фотий – „ митрополит “.
През 2019 година и 2020 година са ръкоположени още двама „ епископи “: Виктор (покойният Константин Тодоров), който през 1997-2001 година, в разгара на разкола, е консултант на Петър Стоянов по националната сигурност; и Серафим (Бранимир Орманов). И двете ръкоположения са осъществени от цялостен сонм представители на РПЗЦ, „ Синода на противостоящите “ и старостилната румънска черква.
Г) 13.06.2022 година Учредителен събор на БПСЦ с четирима участници взема решение за основаване на изповедание.Предстоятел: Фотий. Архиерейски синод: Фотий, Серафим и краткотраен член – упоменатият нагоре Георгий (РПЗЦ), жител на Украйна, с паспорт FE427792, изд. на 26.04.2016 година от под. на Министерство на вътрешните работи на Украйна; Църковен съвет: Серафим, двама свещеници и секретар. Приет е правилник. Никъде не открих нито ред за този организационен събор, нито пък самия Устав.
Д) От БПСЦ споделят, че не са напускали БПЦ, с цел да не ги „ хване “ Законът за вероизповеданията. В същото време споделят, че учредяват изповедание (какво – не казват). Казват, че имат доктринални разлики с БПЦ (какви – не казват). Календарът не е теория. Ако да беше теория, би трябвало БПСЦ да има евхаристийно общение с някоя от поместните православни църкви (Руска, Сръбска, Йерусалимска и др.), които служат по остарелия календар. Но не би. БПСЦ си поддържа връзка с три неканонични старостилни „ църкви-сестри “: гръцката „ Църква на същинските православни християни/Синод на противостоящите ”, Румънската старостилна черква и една от фракциите, отделили се от Руската православна задгранична черква след подписването на Акта за каноническо общение с Московската патриаршия.
И най-накрая – БПСЦ има интернет-домейн с името „ Българска православна черква “ (Bulgarian-Orthodox-Church.org). Думата „ старостилна “ е изпаднала нейде по нехайство или заплеснатост, ах!
3. Изброените обстоятелства известни ли са на Върховен касационен съд? Ако не – за какво? Ако да – с кой ум Върховен касационен съд записва неканонична черква, основана като паралелна конструкция, като непозната епархия на непозната неканонична черква върху каноничната територия на автокефалната поместна Българска православна черква, което е безусловно неразрешено от канона? С кой ум и по чия воля? Ами – с непознат ум и по непозната воля. Очевидно.
Върховен касационен съд сътвори казус. И този казус ще повлече след себе си предълъг шлейф от канонични, политически и геополитически проблеми, крамоли и пристрастености с далечни, стратегически измерения и последствия.
Върховен касационен съд споделя, че не му е работа да се произнася по канонични въпроси, само че пък издаде „ входна виза “ на всевъзможни самозвани, неканонични, разцепнически „ църкви “ и им подсигурява правото да нахлуят в каноничната територия на БПЦ, да се обзаведат с епархии, да раздават автокефалии, да създават на ишлеме „ епископи “ и „ митрополити “, а за какво не и „ патриарси “, и – несъмнено – да претендират за регистрация!
Знае ли Върховен касационен съд кого и какво записва в действителност?! Защото „ старостилците “ сякаш са срещу политиката на Вартоломей, само че станаха съучастници в неговата разрушителна задача. Неоценима услуга за основния рушител на Светото Православие! Услужлив се оказа Върховен касационен съд – неговото решение си е кристална вартоломейщина.
Разумява ли Върховен касационен съд, че това е посягане върху суверенитета на Българската православна черква, което значи – върху суверенитета и националната сигурност на българската страна?!
Не разумява.
4. ВКС отвори необятно портите на разкола, та кой отде завърне, по собствен каприз и копнеж, по непозната воля и ради непознати ползи, да си завъди „ черква “, па да прикачи към достолепното име на БПЦ някой и различен пискюл – „ БПЦ на праведните “, „ на мъдрите “, „ на правилните “, „ на умнокрасивите “, само че най-добре – „ на евроатлантическите полезности “.
Радост велика! Сбъдна се отколешното предпочитание на Българския хелзински комитет „ да имаме десетина синода ”. Няма подозрение – като мухоморки ще никнат под плодородния дъжд на беззаконието и безотговорността и ще дефилират по тв приемниците лъжепатриарси, накичени с подправени инсигнии и регалии (телевизорите обичат такива дефилета, друго си е да има екшън!), едни ще ни „ избавят от съветското имперско православие “, други ще ни освобождават от „ монопола на БПЦ “, трети ще разправят, че „ единната черква не е полезност за страната “, както проповядваше нявга един Ф.Д. И всички ще напинят за регистрация, щото записаните вероизповедания не заплащат локални налози и такси, получават държавно финансиране и така нататък И всички те ще рецитират решението на Върховен касационен съд като да е словото Божие.
Напомням. И постоянно ще подсещам, тъй като човешката памет е изборна, а публичната – къса.
Разколът стартира на 19.10.1988 година Начинател – Христофор Събев.
През 1998 година разколът приключи канонически – с решенията на Светия Разширен Всеправославен Надюрисдикционен събор.
През 2002 година приключи юридически – с приемането на Закона за вероизповеданията.
През 2004 година приключи в действителност – с отстраняването на разколниците от похитените храмове и манастири.
На 16.09.2010 година разколът завърши на международноправно ниво с помощта на способената позиция на българската страна.
Разколът продължи 22 години.
Жестоко тестване.
Крепостта не падна.
Оттогава изминаха 14 години. През тези 14 годинивсякакви лицемерци, фарисеи и велзевули не стопираха да интригантстват и зловредстват против БПЦ поради непозната полза и поради своя ползица. Войната против Православието е все по-коварна и свирепа. И кървава. За да бъде изтрита Православната цивилизация от лицето на земята. За това става дума. И за нищо по-малко.
А БПЦ пречи. Крепостта не пада.
На 16 декември 2024 година разколът получи своя реванш.
Върховен касационен съд му го сервира на тепсия, като баница с късметчета.
5. Някога, на 18 октомври 2000 година, с определение № 6300 Върховен административен съд прогласи някаква друга, несъществуваща в правния мир БПЦ. Съдебен състав – Николай Урумов, Андрей Икономов, Антоанета Арнаудова. Председател на Върховен административен съд – Владислав Славов. Беше кулминационната точка на разкола. „ БПЦ е разпъната от злонамерени служители, амбициозни разколници, послушни магистрати и недалновидни политици ” – това послание на Св. Синод към православния български народ и към целия клир не попадна в излъчванията нито на Българска национална телевизия, нито на БНР, нито на Българска телеграфна агенция. Излезе в „ Труд “ и „ 24 часа “ като платено известие посред дребните разгласи, телефони за „ запознанства “, некролози, реклами на гадателки, ясновидци и астролози…
24 години след този срамен акт на Върховен административен съд, на 16 декември 2024 година, измежду Рождественските пости с решение № 214 Върховен касационен съд вписа в регистъра на вероизповеданията неканоничната „ БПСЦ “. Съдебен състав – Боян Балевски, Анна Баева, Анна Наенова. Председател на Върховен касационен съд – Галина Захарова.
Послушните магистрати са все по този начин послушни.
Решението на Върховен касационен съд не е решение на Върховен касационен съд. А на Европейски съд по правата на човека. Самият Върховен касационен съд призна този факт в прессъобщение на своя формален уебсайт. Текстът е нещо приблизително сред информация и трогателен опит за самооправдание. Няма опрощение.
Върховен касационен съд извърши прецизно и безропотно разпорежданията на Европейски съд по правата на човека.
Европейски съд по правата на човека съставите си мени, само че нравът – не. Нито реториката, нито „ причините “. Няма причини. Има едни същи клишета, формулировки, рекомендации, изводи, мантри, предразсъдъци и фриволни тълкувания, които минават от решение в решение. Особено и най-много когато става дума за Българската православна черква, за българската страна и държавност.
Няма да ви мятам в тези глъбини.
Резюмирам:
Европейски съд по правата на човека непроменяемо припознава „ причините “ против БПЦ, приема ги като свои, отстоява ги и ги брани; подценява Конституцията и като дявола Евангелието я чете; афишира Закона за вероизповеданията (ЗВ) за нелигитимен, а решенията на Софийски градски съд и САС за незаконни; че и на каноните протяга ръка, което пък въобще не му е работа. Знае, че не му е работа, обаче мишкува в каноничната територия, не го сдържа.
Трън в дебелото око на Европейски съд по правата на човека е изключителната роля на БПЦ в живота на българската страна и българската нация. Защото Православието е суверенитет, Православието е главното градиво на българската страна. БПЦ е стожерът на българската страна, на българската национална и духовна еднаквост.
И ПАСЕ, и Европейски съд по правата на човека, и Комитетът на министрите на съдебна експертиза заедно отхвърлят и отхвърлят признанието на БПЦ ex lege, щото нарушавало Европейската спогодба за правата на индивида, само че и през разум не им минава да оспорват приетите за публични или държавни църкви на Дания, Швеция, Норвегия, Гърция, Ирландия, Италия, Кипър и Малта, нито отхвърлят техните закони и конституции; порицават Закон за водите, упорстват да бъде анулиран, „ заличен “, премахнат или да бъде наведен във тип, комфортен за „ минимизиране “ на БПЦ, с цел да се плодят и множат „ църкви “, „ синоди “ и пискюли всевъзможни, които най-накрая да разбият „ монопола “ на БПЦ. В името на демокрацията и плурализма, естествено.
Сякаш Европейски съд по правата на човека не знае и не схваща, че всяко посягане против БПЦ е посягане против националната сигурност и суверенитет на България. А може би доста добре знае и таман по тази причина е толкоз встрастен, а неговите решения – по този начин политизирани и преднамерени. Във всевъзможен смисъл – юридически, канонически и правозащитен.
Знае Европейски съд по правата на човека, не е като да не знае, че с цел да погубиш един човек, един народ, първом би трябвало да погубиш душата му, да убиеш вярата му, да го лишиш от памет, от история, да приспиш неговия разсъдък, да похитиш и поругаеш неговите светци и първоапостоли, да оскверниш олтара на националната свяст, да угасиш неговия светилник, с цел да го оставиш без вяра и очакване, без опора и смисъл, с цел да влачи този човек и този народ някакво тъпо, несмислено съществуване, да го превърнеш в празен съсъд, в който да налееш целия мрак и цялата ледена пустош на света.
6. И какво направи Върховен касационен съд?
Подчини се.
Върховен касационен съд, на който Конституцията (чл. 124) е упълномощила да „ реализира висш правосъден контрол за тъкмо и еднообразно използване на законите от всички съдилища “, извърши нещо неприемливо и немислимо – наруши Конституцията и Закона за вероизповеданията. Второ – възкреси разкола. Трето – сътвори казус в целия Православен свят, казус с непредвидими, стратегически последствия и предизвика ерес в Светото Православие. Четвърто – посегна на суверенитета на Българската православна черква. Пето – заплаши националната сигурност на българската страна. И най-накрая – абдикира от своите пълномощия и отговорности на най-висша правосъдна инстанция в страната. Що? От едната вежливост? Поради неведение? Или престарание? Или заради правоверна „ европейскост “?
Как се назовава това? Отказ от суверенитет се назовава.
Върховен касационен съд се трансформира в реализатор на непозната воля и непознати ползи, както, впрочем, Европейски Съюз, Европейска комисия, Екологичен потенциал, ПАСЕ, Европейски съд по правата на човека са реализатори на непозната воля и непознати ползи, неевропейски и антиевропейски по своя същина, цел и план. И антиправославни! Защото Европейски Съюз и всичките „ Е “-та заедно от дълго време не са европейски, предадоха и продадоха европейската цивилизация, оповестиха за международни полезности укронацистите и ислямските терористи, назначиха ги за „ пазители на свободата и демокрацията “, обсипаха ги с овации и похвали, малко остава да ги канонизират. Европа се самоуби спектакуларно във всевъзможен смисъл – политически, стопански, военно, духовно. Няма европейски полезности, които са християнски, които са всемирен – има перверзна политкоректност и двуличен вербален „ дрескод “.
Какво следва, когато Върховен касационен съд нарушава Конституцията и закона? Когато се произнася във щета на Църквата и Държавата? Когато предизвика разделяне и ужас в обществото? Когато заплашва националната сигурност и суверенитет? Когато абдикира от своите пълномощия и отговорности?
Какво следва?
7. За сведение на Върховен касационен съд.
На 4 март 870 година на ексклузивен събор в Константинопол е прогласена Българската православна черква. Първият нравствен светилник на всички славяни, първата духовна цитадела. Тази година се навършват 1155 години, откак съществува Светата ни Църква.
И портите адови няма да й надделеят.
Крепостта не пада.
Инфо: Поглед.инфо
